ТЪРНОВЦИ ПРОСЛАВИЛИ БЪЛГАРИЯ

Иван Панайотов е роден на 8 май 1945 г. във Велико Търново. По бащина линия е от стар търновски род, а по майчина е потомък на киевския княз Радион.

През 1963 г. завършва Втора политехническа гимназия „Васил Друмев“ в града. След отбиване на военната си служба е професионален състезател по тенис на маса. Състезава се в елитната група с отборите на „Чардафон-Орловец“ - гр. Габрово и „Академик“ - Свищов. След приключване на активната си състезатена дейност, завършва „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 1974 г. започва работа в Окръжния исторически музей в града, отначало като екскурзовод, а после като уредник в отдел „Християнско изкуство“. От 1985 г. до 1987 г. завършва двегодишен курс по „История на старобългарското и възрожденско изкуство“ при проф. Атанас Божков в Художествената академия - София, след което завършва туризъм във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Неговите интереси са в областта на иконографията, историята на В. Търново и неговите жители.

Книгата „Търновци, прославили България“ хронологично е обърната към близкото минало и днешния ден и е плод на дългогодишните изследователски усилия на автора по издирване и систематизиране на информацията за онези търновци, прославили града и България по света, но с времето някои забравени. Идеята на автора е чрез кратки или по-обширни очеркови статии и визуален материал да възстанови техните образи и дела, за да реабилитират паметта и върне уважението на нашия съвременник към техните личности. Сред тях са и наши съвременници, които доскоро можехме да срещнем, но винаги има подробности в биографията им, непознати за широката общественост. Както и за успехите им, с които са се прочули по света.

Очерците в книгата са 50 и са подредени хронологично според възрастта на героите (исторически погледнато от Освобождението до наши дни). Очакваниета на читателя за продължение на този списък със сигурност ще намерят потвърждение в следващ том, който очакваме.

Хубаво е днес младите хора да познават търновците, прославили България, а по-възрастните - да си спомнят за тях, защото без история един народ, няма бъдеще.